Автор: Радко ХАНДЖИЕВ
През тази зима ще се реши съдбата на Европа, а вероятно и на света. Украинската криза не може да бъде овладяна от т. нар. международна общност. Официален Вашингтон едва ли е заинтересован ситуацията в Украйна да се стабилизира. По-скоро се стреми конфликтът между воюващите, както и между Евросъюза и Русия, да се изостря, страните да затъват все повече във взаимни обвинения и санкции. Но идва зима, а напрежението в Украйна нараства. Нито резултатите от извънредните избори в Украйна, нито САЩ, нито Евросъюзът са в състояние да осигурят съществуването на 45 милиона украинци. Нито да гарантират сигурен транзит на руския газ към Европа.
Точно в този момент, когато Европа изпадне почти в панически страх от непредсказуеми вълнения в Украйна и прекъсване на газовите доставки, а в САЩ „културата на измамата“ все повече се подлага на изобличаване, търпението на Путин ще бъде възнаградено: Западът ще бъде принуден да помоли дипломатично, „на тепсия със синя салфетка“, Русия да се ангажира с възстановяването на Украйна. Ирелевантни са начинът и формата, с които ще бъде поискан такъв ангажимент.
Путин обаче ще постави условия. В дипломацията, както и в живота, когато искаш нещо, трябва и да дадеш. Условията са Западът безвъзмездно да участва, първо, във възстановяване на украинската икономика, за разрушаването на която има определен дял; и второ, във възраждане на световния икономически и социален ред, на основата на принципите на международното право и Атлантическата харта, така че глобалното икономическо сътрудничество да гарантира мирно възходящо развитие и социално подпомагане на народите. Защото народите все по-настоятелно искат справедливост, истинска справедливост, според старозаветния принцип: „уважавай правото на другия, ако искаш другият да уважава твоето право.“
В хода на овладяване на положението в Украйна, Путин ще предприеме, вече със западен консенсус, териториални изменения в съгласие с желанията на засегнатото население. След изтребителната война на киевската хунта срещу собствения си народ федерализирането на Украйна вече не може да бъде на дневен ред. Наложителни са промени в съответствие с новите реалности. А те определено навеждат към възстановяване на историческата справедливост. Да не забравяме, че историята на Русия започва през 9 век от Киев; че от 17 век Украйна неизменно е част от Русия; че населението й – било то руско или малоруско – се чувства като единно цяло от велик народ на велика държава; че в Украйна руснаците имат кауза, докато официален Брюксел изпълнява хегемонистичните поръчки на официален Вашингтон.
Има три области на днешната територия на Украйна – Лвовска, Задкарпатска и Черновицка, които, за разлика от Крим, никога не са били част от руската държава. Тези области са дадени на Съветския съюз след края на Втората световна война. Макар този акт да е станал с международното съгласие на великите сили-победителки, засегнатите съседи – най-вече Полша и Унгария – и до днес скърбят за загубените територии, считат ги за част от изконните си исторически земи. Възстановяването на историческата справедливост, следователно, предполага връщане на тези три области на съседните страни-претендентки. Връщането обаче Путин ще обвърже с условието Полша, Унгария и Румъния да излязат от военния блок НАТО. Няма правителство, което да откаже на такова предложение. Унгария и Румъния незабавно ще се съгласят. След кратки пазарлъци ще ги последват и поляците.
Оттук нататък верижно ще се задейства „ефектът на доминото“: разпускане на военния блок НАТО – тази реликва от времето на “студената война”; разпадане на Европейския съюз в сегашния му вид като инструмент за налагане на неолибералното статукво; отхвърляне на международния правов ред, основан на диктата и насилието; отхвърляне на международната финансова система, основана на лъжата и измамата; преобразуване на ООН в международна организация, която ефективно да гарантира всеобщо разоръжаване, опазване на световния мир, глобално сътрудничество за изграждане на свят без нищета и страх…
Редактор
